Мъгла

Свечерява се... Слънцето залязва, отдалечава се... Стелe се гъста мъгла Зловеща, непрогледна, навява самота. В нея потъва градът. Тишината го прегръща. Притиска го до студената гръд. И сякаш тъмнината го поглъща. Там долу върви човек. Бъ

Свечерява се...
Слънцето залязва, отдалечава се...
Стелe се гъста мъгла
Зловеща, непрогледна, навява самота.

В нея потъва градът.
Тишината го прегръща.
Притиска го до студената гръд.
И сякаш тъмнината го поглъща.

Там долу върви човек.
Бърза да осъществи мечтите си безчет.
В мрака той вижда малка светлинка.
Крачи към нея с усмивка на уста.

Времето минава, човекът върви,
но от светлината много път го дели.
Изведнъж пред него спира такси,
но той не иска да се качи.

Шофьорът отминава и казва:
“Друг ще си плати!”
А човекът честен продължава да върви
С бързи крачки към щастието си.

След малко го задминава същото такси
и той вижда, че вътре някой седи.
Платил си е някой, уви.
Щастието си иска да купи с пари.

След миг светлината угасва,
Човекът спира втрещен,
Сякаш краката му с земята се срастват
И той остава на мъката в плен.

Профучава край него скъпа кола
И той вижда този, който беше в таксито.
Явнo беше постигнал целта,
Но с цената на нравственото убийство. Автор: Александър Ненов